Лисиците

Едно от местата в Източни Родопи, където можете да се потопите във великолепието на тази мистична планина. Да върнете времето век назад и да надникнете в живота на хора, живеещи без пътища, телефони, понякога и без електричество. После да превъртите бързо лентата назад с няколко хилядолетия и да гадаете за предназначението на оцелелите до днес тракийски светилища с техните скални ниши, ямки, изсичания. За любителите на статистиката – тук е най-дългият въжен мост в България (260 м). Късметлиите може да се срещат със сърни и благородни елени. Мястото си има и руини от крепост, които днес охранява единствено спомените.

Не очаквайте да откриете всичко това бързо и лесно. Ще Ви е необходим цял ден, за да обиколите всичко и, вероятно, няма да ви е достатъчен. Носете си всичко необходимо. Тук няма автомати за кафе, супермаркети и ресторанти. Няма пътища, само пътеки.

В гората ви очаква първата изненада. Тъкмо си мислите, че вече сте напуснали цивилизацията, и край пътеката изникват няколко импровизирани сергии на колела. За хората от селото отскорошната известност на мястото е начин за оцеляване. Продават билки, подправки, мед, а дори и студени напитки, охладени в хладилни чанти, и кафе от термос.

И ако вече мрънкате заради препъващите „неподредени“ камъни и корени по пътеката, си представете, как хората са избутали сергиите си до тук на ръка. Няма да ви се разсърдят, ако не купите, но и ще им е приятно да си поговорят с вас. Тук раздумката се цени.

Малко след моста е и село Лисиците. Част от къщите се рушат, но има и подредени. А една избеляла табела, закачена на плет, напомня, че тук някога е имало „студена бира и кола“.